ЛИТЕРАТУРЕН ДУЕЛ НА ПОКОЛЕНИЯТА
[easyrotator]erc_66_1383248980[/easyrotator]
На 24.10.2013г., с любезното съдействие на Общинска библиотека – гр. Карлово, се състоя Литературен дуел на поколенията, който беше част от празненствата по повод първия рожден ден на ДЦДУ – Карлово и ЦНСТ – Карлово. В литературния дуел участие взеха талантливи ученици от СОУ „Хр.Проданов“ гр.Карлово и ПГ „Ген.Владимир Заимов„ гр.Сопот, които имаха възможност да почетат и поразсъждават на темата „Различни, но развни“ .
[toggle Title=“Есе 1″]
Различни, но равни!
Разликите, това което ни дава индивидуалността, това което ни прави хора. Те биват много различни видове, цвета на кожата, полът, религиозните вярвания, семейното положение, разбиранията, идеалите, характера…. Но всъщност кое е това което ни прави различни ?
Повечето имаме късмета да сме родени здрави и в добро и любвеобилно семейство, но някои не са имали този шанс, но това прави ли ги различни от нас? Никой не избира съдбата си, никой не избира в какво семейство ще се роди, никой не избира дали да бъде здрав или болен. Но защо ние ги възприемаме като различни? Не са ли разликите това което ни прави хора, това което ни дава възможност да се движим напред и да израстваме? Да те може да имат различен цвят на кожата, да ние можем да ги смятаме за болни, за странни, но всъщност кои са различните? Защо гледаме на разликите като нещо лошо, когато те са точно обратното? Трябва да се научим да възприемаме разликите, защото на първо място ние сме ХОРА, а след това личности, всички ние сме продукт на еволюцията която е възможна точно заради тези разлики! Ако успеем да преодолеем различията си и започнем да помагаме на тези, който имат нужда от помощ, а не да ги сочим с пръст и да ги наричаме различни, няма ли да ни е по добре? Всички сме равни, въпреки своите възгледи, вярвания, идеи, идеали всеки е точно толкова човек колкото и другите. Това не е лесно, докато не спрем да отбягваме такива хора, докато започем да ги разбираме, а не просто да кажем „Той е различен“ , и не се опитаме да разберем защо той е такъв думата „ разлика“ ще продължи да има За тях също е трудно, те знаят, че хората имат предразсъдъци и не гледат на тях както на останалите, те ще се срамуват и също както тези който биват смятани за „нормални“ ще се опитват да отбягват контакт, защото се страхуват, че няма да бъдат приети добре, ще бъдат обиждани и гонени. Но нужно ли е това? Толкова ли е трудно хората да загърбят своите разлики, да си подадат ръка и да живеят заедно както и трябва да бъде?
Аз съм различен, живота ми е бил труден и това ме е оформило като човека който съм днес, най – трудно е да преодолееш мисълта, че си различен, но това не е нещо от което трябва да се срамуваш. В момента в който осъзнаеш, че ТИ си различен, но това те прави уникален, това може само да ти помогне, това ти дава сили да се пребориш с препядствията които живота може да ти предостави, това те прави по силен!
Всички сме различни, но под повърхността всички сме ЕДНАКВИ!
Александър Пананов-11а клас
ПГ „Ген.Владимир Заимов” гр. Сопот
[/toggle]
[toggle Title=“Есе 2″]
Различни, но равни
Животът е прекрасен- това пее в своята песен Луис Армстронг. Небето е синьо, слънцето грее ослепително, навсякъде има толкова много красота и любов. Нужно е само да отвориш очи, за да ги видиш.
Животът е прекрасен, той е ценност за всеки – независимо какъв е роден, къде е роден, какво бъдеще му е подготвила съдбата.
Животът е прекрасен, защото е пъстър, различен и уникален. В красотата на света е заложено различието – раждаме се с различен цвят на очите, различен цвят на кожата, с различен генетичен код, но с еднакви сърца, отворени за любовта и щастието.
За мен е много важно да запазя своята индивидуалност, да не се слея с масата, да бъда себе си и да доказвам своите заложби, да постигам своите цели. Това прави ли ме различен от останалите?- Да. На пръв поглед съм като всички останали, но откривайки и защитавайки своята индивидуалност, аз искам да бъда различен, неповторим – да бъда истински Аз.
Така че всеки, който има смелостта да отстоява позициите си, да изразява мнение и да се развива по път, различен от отъпканите пътеки, е различен и става час от човешкото разнообразие.
Понякога съдбата може да бъде жестока – вродени заболявания, внезапни инциденти, непредвидими беди. Всичко това са изпитания за нашата човечност, устойчивост и воля. Защото страданието може да предизвика състрадание, но може и да не бъде видяно. По-лесно и по-приятно е да виждаш красивите страни на живота, а да игнорираш лошото, за да предпазиш себе си. И отново става дума за нашата различност. Има добри и лоши хора, състрадателни и егоистични, достойни личности и слабохарактерни подлеци. Какъв си обаче – избираш самият Ти. Животът е прекрасен защото ти дава избор какъв да бъдеш..
Светът е пъстър и многолюден- в него има място за всеки. Важно е да бъдеш себе си, да виждаш другите и да се опитваш да бъдеш добър човек.
Томан Дамянов- 12 а клас
ПГ „Ген- Владимир Заимов” гр. Сопот
[/toggle]
[toggle Title=“Есе 3″]
Различни,но равни Какво значи да си различен? Получават ли различните особено отношение? Всеки от нас е различен и уникален по свой собствен начин.Едновременно с това обаче всички сме еднакви,всички сме човешки същества със сърце и душа и с мисия,с която сме се появили и която трябва да изпълним преди да си отидем. Да си различен,се изразява в това да притежаваш нещо,което останалите не носят в себе си.Именно това те прави специален.Никой не е напълно еднакъв с другия. Дори еднояйчните близнаци имат своята индивидуалност. Различаваме се по пол,външен вид,религия,финансово положение,гледна точка,съзнание,начин на мислене,усещане за хората и света. За съжаление обаче много малка част от нас приемат новото, необичайното с отворено сърце. Зад нас винаги се крият предразсъдъци и задръжки, ние винаги се чувстваме в правото си да осъдим другия, без да сме се запознали с историята му. Голямо предизвикателство е да си различен. Това в повечето случаи означава любопитни погледи, иронични усмивки и недоверие. Проява на грубост, а понякога надмощие на по-силния. Подобно отношение е реакцията на предразсъдъка, егоизма и надменността. На невиждането, на отчуждението и безразличието към съдбата на другия. Така предизвикателството да бъдеш различен се превръща в предизвикателство към това какви хора сме. Всички се раждаме равни, всички копнеем за слънчев ден, всички обичаме ласката на мама и живителния дъх на дъжда. Всички сме изправени пред изпитанието да преоткрием света, да намерим своето място в него и да изразим по най-добрия начин себе си. Всички сме еднакви и различни по своему . Всички сме част от гениалното творение на Бога. Тогава нека забравим враждите, завистта, егоизма, да погледнем с топли очи на другия до нас – без значение какъв е и да потърсим добротата в себе си. И тогава не са важни нещата, които ни различават, а тези, които ни сближават – а това е нашият копнеж за любов,подкрепа, дом, семейство и приятели. Симона Краева- 11б клас ПГ „Ген. Владимир Заимов” гр. Сопот
[/toggle]
[toggle Title=“Есе 4″]
Различни, но равни! Всеки човек е различен и всеки един от нас притежава своята индивидуалност. Никой не избира какъв да се роди с руса коса и сини очи или пък с черна коса и зелени очи – просто се ражда. Един е беден, а друг- богат, един се ражда здрав,а друг с някаква вродена болест или увреждане…..но всички ние сме с една и съща мисия на този свят, а именно да живеем, обичаме, да създадем дом и семейство – с една дума животът ни да е пълноценен. Но какво е да си различен? Какво означава да притежаваш нещо различно и останалите да не те приемат като част от тях? Истината е, че ние живеем в един свят, в който, според законите, правата и задълженията са абсолютно еднакви за всички, а всъщност дали е така? Всеки се ражда човек, но всеки сам избира дали да остане такъв до края на живота си! Голяма част от хората в нашето съвремие сякаш нямат нищо човешко у себе си. Мислят само и единствено за личните си интереси и това как може да използват другия само за да бъдат добре. И ако такива хора живеят сред нас, то за чудене ли е, че обществото ни е закостеняло и непродуктивно?! Много често се случва „различният” човек на улицата – било безпомощен старец, който проси, за да си купи хляб или дете, което се движи в инвалидна количка – вместо да получи съчувствие, да бъде обект на подигравките и обиди. Те са спонтанна проява на човешката жестокост от криворазбраното чувство за превъзходство. Така присмехулниците не си дават сметка колко много нараняват тези хора, как ги карат да се чувстват ненужни и убиват желанието им да се борят със съдбата. Това отношение може да се промени, ако всеки разбере, че не е застрахован от нещастни ситуации, че може да изпадне в същото състояние. Може би най-тежко приемат такова отношение децата с увреждания. И макар че отношението от страна на институциите към тях се промени, обществото като цяло все още им е длъжник. Колко често сме се запитвали какви са мечтите на тези деца, какво обичат да ядат, какви са най-големите им желания, от какво се нуждаят? И колко често сме си давали сметка, че те не се нуждаят само от храна и дрехи, а от сърдечност, приятелско отношение или просто от искрено и топло общуване?!. Те нямат нужда от специално отношение, защото всъщност са като нас, изпитват същите емоции, радват се, усмихват се, плачат, имат свои мечти и копнежи. И за да бъдат щастливи им е необходимо любов и подкрепа, също като на нас. Те могат да са различни, но имат същите потребности и права като всички нас, защо тогава да ги игнорираме?. Защо да се правим, че не ги забелязваме, да бъдем жестоки в безотговорността си, като можем просто да отворим сърцата си и да спрем да служим на отживели предрасъдаци. Така със сигурност ще дарим едно дете с радост, а и ние ще станем по-добри хора. Наскоро гледах предаване, което ме вдъхнови толкова много! Трима младежи на възраст между 16 и 18 години събират пари от своите закуски и купуват храна на бездомни хора. Светлината в очите на тези страдащи хора са награда за усилията да бъдем добри. А когато сърцето ни е изпълнено с повече любов и доброта, нашият живот и живота на хората около нас ще стане по-красив и смислен! Анета Козарева-11а клас ПГ „Ген.Владимир Заимов” гр. Сопот
[/toggle]
[toggle Title=“Есе 5″]
Различни, но равни Хората – единствените разумни същества на Земята. Ние мислим и чувстваме.Може би по това си приличаме. Всички сме хора, всички грешим.Мислиш се за безгрешен? Е, не си, ти си човек. Как разбрах ли? Щом можеш да прочетеш това, ти притежаваш разум, можеш да мислиш, ти си грамотен. А за това, че грешиш, знам го, защото си човек. Всеки един от нас е различен по цвят на кожата, косата, външните белези. Но не само външността ни различава един от друг, а точно този разум, начина на мислене. Всеки има своята гледна точка за света, всеки един от нас притежава свой собствен характер. Някои са лесно избухливи, други – търпеливи, има хора оптимисти, реалисти, песимисти. Различават ни и религиите, които изповядваме. Делим се на християни, мюсюлмани и т.н. Различията са много. А приликите? Нека се замислим отново за тях. Може би те ни обединяват? Споменах за религията като различие, но тя може да бъде и прилика. Хората, изповядващи една религия, като че ли са по близки от хората с различна такава. Така е и при всички прилики. Когато си приличаме с някого, той е като нас. Когато имаме нещо общо, то ни обединява. Също както приятелството. Не приличат ли вашите приятели на вас? Така е, но това е друга тема. Нека обърнем внимание на различията, или по точно как те може да са негативни в някои случаи. Всички знаем, че има и хора, които не обичат различните от тях. Има расисти (мразещите хората от различните раси), има всякакви хора, които не обичат различните. Но с какво са виновни раличните? Какво може да направи един човек, ако се е родил черен или е беден, или страда от някаква болест? Такива се раждаме – различни, никой не избира своята раса, своя цвят на кожата или това дали да е болен. Вместо да съдим хората, което е доста срещано отношение, ние трябва да се поставим на тяхно място. Дали един скинар например се е замислял ако той е черен какво би направил? Дали децата, които се подиграват на дебелото момче отсреща, биха продължили, ако знаеха, че то е болно и не може да отслабне? Някой замислял ли се е с какво се храни и как преживява един бездомник, преди да му се присмее? Отговорът е не. Това е и нашият проблем. За това те призовавам, теб, който четеш това,не бъди един от всички, които ще продължат да мразят различните или от тези, които ще останат безразлични към това. Отиди и дай храна на бедния, защити дебелото момченце, не отбягвай чернокожия си съученик. Бъди добър, не съди различния човек отсреща, а му помогни с каквото можеш. Защо ли ? Защото всички сме хора, всеки има чувства както споменах в началото. Защото няма кой да купи хляб на бедния, няма кой да му даде подслон. Няма кой да помогне на дебелото момченце, няма кой и да спаси чернокожия. Всичко е в твои ръце. Бъди съпричастен. Всички сме хора. Яни Ласкарев ХI „А” клас ПГ „Ген. Владимир Заимов” гр.Сопот
[/toggle]
[toggle Title=“Есе 7″]
Различни,но равни
Какво значи да си различен? Получават ли различните особено отношение?Всеки от нас е различен и уникален по свой собствен начин.Едновременно с това обаче,всички сме еднакви,всички сме човешки същества със сърце и душа и с мисия,с която сме се появили и която трябва да изпълним преди да си отидем.
Да си различен,се изразява в това да притежаваш нещо,което останалите не носят в себе си. Именно това те прави специален. Никой не е напълно еднакъв с другия, а и не трябва да се стремим към това, защото ние не сме клонинги на един човек, а уникални, неповторими човешки същества. Различаваме се по пол,външен вид,религия,финансово положение,гледна точка,съзнание,начин на мислене,усещане за хората и света. Различаваме се ,а имаме сходни мечти, желания и цели. Всички искаме да бъдем щастливи и вървим по пътя към успеха.Всички искаме да бъдем обичани, нужни на някого, да имаме семейство и приятели, да откриваме в знанието света.Излиза,че това,което ни оразличава е само по повърхността, но не и в същината на нещата.
Затова е необяснимо защо много малка част от нас приемат новото, необичайното с отворено сърце. Зад нас винаги се крият предразсъдъци и задръжки, ние винаги се чувстваме в правото си да осъдим другия, без да сме се запознали с историята му. Може би причината за такова отношение се крие в егоизма и надменността, в недоразвитите ни душички и липсата на достойни човешки качества.
Казват, че сме родени със свободна воля, затова е важно всеки от нас да направи своя избор какъв човек иска да бъде, с какви хора иска да живее, в какъв свят да построи мечтите си. И ако не иска да бъде самотен и неразбран, да протегне ръка към другия и да замени омразата и егоизма с любов и доброта.
Антония Николова-11а клас
ПГ „Ген.Владимир Заимов” гр. Сопот
[/toggle]
[toggle Title=“Есе 8″]
Различни,но равни
Какво значи да си различен? Получават ли различните особено отношение?Всеки от нас е различен и уникален по свой собствен начин.Едновременно с това обаче,всички сме еднакви,всички сме човешки същества със сърце и душа и с мисия,с която сме се появили и която трябва да изпълним преди да си отидем.
Да си различен,се изразява в това да притежаваш нещо,което останалите не носят в себе си. Именно това те прави специален. Никой не е напълно еднакъв с другия, а и не трябва да се стремим към това, защото ние не сме клонинги на един човек, а уникални, неповторими човешки същества. Различаваме се по пол,външен вид,религия,финансово
положение,гледна точка,съзнание,начин на мислене,усещане за хората и света. Различаваме се ,а имаме сходни мечти, желания и цели. Всички искаме да бъдем щастливи и вървим по пътя към успеха. Всички искаме да бъдем обичани, нужни на някого, да имаме семейство и приятели, да откриваме в знанието света.Излиза,че това,което ни оразличава е само по повърхността, но не и в същината на нещата.
Затова е необяснимо защо много малка част от нас приемат новото, необичайното с отворено сърце. Зад нас винаги се крият предразсъдъци и задръжки, ние винаги се чувстваме в правото си да осъдим другия, без да сме се запознали с историята му. Може би причината за такова отношение се крие в егоизма и надменността, в недоразвитите ни душички и липсата на достойни човешки качества.
Казват,че сме родени със свободна воля, затова е важно всеки от нас да направи своя избор какъв човек иска да бъде, с какви хора иска да живее, в какъв свят да построи мечтите си. И ако не иска да бъде самотен и неразбран, да протегне ръка към другия и да замени омразата и егоизма с любов и доброта.
Антония Николова-11а клас
ПГ „Ген.Владимир Заимов” гр. Сопот
[/toggle]